Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496 Брой 4(64), април, 2009 г.

Коментар на юриста:
Отново за обществените поръчки Фани Давидова, ПДИ


Координаторът на ПДИ в Смолян, Валентин Хаджиев, ни изпрати следния случай:

Кметът на Чепеларе Георги Попов отказва, без да посочи мотив за това, да предостави пълния текст на договор за възлагане на обществена поръчка за почистване на селската пътна мрежа в общината, възлизаща на 51 километра. Обществената поръчка е спечелена от ЕТ" Роси-Росица Зангарова", собственост на майката на председателя на Общинския съвет Банко Вуров и е в сила до 2013 година. Попов отказва и предоставянето на офертата на 62-годишната собственичка, от която по-късно стана ясно, че не отговаря на предварителните критерии на общината – брой снегорини, трактори, пясъкоразпръсквачки и др. техника. Спечелилата фирма има само два товарни автомобила. Кметът Попов не пожела да коментира и въпроса за конфликта на интереси около обществената поръчка пред репортерите на "24 часа".

Коментар:

Поместваме случая, не защото той е прецедент или изненадва някого. През годините на прилагането на ЗДОИ, практиката да се отказва достъп до договори, сключвани между публични институции и частни лица е изключително стабилна. Макар, в настоящия случай кметът да не е обосновал, отказа си, логично е да се предположи, че мотивът е да се защити определен интерес на частната фирма. В случаите, когато администрацията отказва достъп до такива договори, ако изобщо посочи мотив, той най-често е „защитата на интересите на трето лице”. Защитени трети лица са били както фирми, договарящи с общините, така и тези, работещи по поръчки на правителството, министерства и агенции.

Причината да публикуваме поредния подобен случай е да напомним за приетите изменения на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) в края на 2008 година. Направените промени бяха именно в посока ограничаване полето на търговската тайна като препятствие към достъпа до информация.

Предлагаме на колегите журналисти, при подобни казуси, винаги да подават писмени заявления за достъп до информация, като включат следната аргументация.

„Уважаеми г-н .......,
във връзка с искането ми да ми предоставите копие от договор ....., бих искал да уточня следното: в края на 2008 година, ЗДОИ претърпя съществени изменения – вж. ДВ, бр. 104 от 2008г. Важна част от тези изменения ограничават приложението на търговската тайна.

Първо, още преди цитираните изменения на закона, при заявление за достъп до информация, администрацията не следваше да иска съгласие от третото засегнато лице всеки път, когато със заявление е поискана информация, отнасяща се до него.

Второ, ЗДОИ възлага задължения и на самото трето лице-търговец. Неговото несъгласие за даване на информацията вече не е достатъчно – то трябва да обоснове, че предоставянето на документ би го поставило в условия на нелоялна конкуренция /чл.17, ал.3 от ЗДОИ/.

Трето дори и когато дадена информация обосновано е защитена с търговска тайна, ако е налице надделяващ обществен интерес, тя следва да се разкрие /чл.31, ал.5 от ЗДОИ/. Това означава, че за всеки конкретен случай следва да се преценява ползата за обществото от разкриването на съответната информация.

Четвърто съгласно допълнителните разпоредби на ЗДОИ, & 5, б. Е - не представляват "производствена или търговска тайна" факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато информацията е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по закона.

Всичко това уточнявам предварително, не защото имам съмнения в компетентността на Вашата администрация, а с оглед на факта, че измененията на ЗДОИ са още нови и не добре познати. Ето защо искам предварително да изясня факта, че не съществува основание да ми бъде отказана исканата информация, а именно копие от договора за ................., сключен между ...................“

Смятаме, че подаването на писмено заявление за достъп до договори създава задължения за администрацията да се аргументира, ако не ги предоставя, още повече, че аргументацията, която ви предлагаме е и едно напомняне за новите разпоредби на ЗДОИ, които в значителна степен ограничават възможността да се отказва този информация.

Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 7(67), юли 2009 г.


От координаторската мрежа: За две дела за достъп до информация и за ослепително очевидното
Цветан Тодоров, координатор на ПДИ в Ловеч


Казва ли ти някой, пък и смее ли човек да пита?! Така героят на Павел Попандов - художникът Перо от някогашния български филм-приказка „13 годеница на принца”, обясняваше на всеки срещнат несгодите в живота си в един феодален град, който зрителят основателно асоциираше с тогавашната (социалистическата) реалност.
На Перо Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) не само му беше неизвестен, но дори бе извън мечтите му, макар че неистово се нуждаеше от него.
Днешният гражданин на демократична България би трябвало смело да пита, а властта би трябвало честно да отговаря. Оказва се, че това все още не е лесно и безопасно - и за двете страни. Питащият често е нарочван за един Перо – лекомислен човек, търсещ си белята. От своя страна властта, ако реши да отговори, рискува да бъде неочаквано уличена в лъжа или корумпираност.

Преди време и аз като един неразумен потомък на Перо попитах местната власт в Ловеч как е изхарчила едни пари. Попитах като гражданин и като главен редактор на в. „Народен глас” (НГ).
Ставаше дума за т. нар. „рекламни пари” на кмета Минчо Казанджиев и на председателя на Общинския съвет Милко Недялков.
Близо две години продължи съдебната одисея, започнала с две заявления за достъп до информация. Накрая Върховният административен съд реши: Председателят да каже за пари, а Кметът да мълчи.
(Виж съответно в.” Народен глас” срещу Общински съвет Ловеч, І инстанция – а.д. № 23/2007 г. на Ловешки окръжен съд (ЛОС), ІІ инстанция – а.д. № 7588/2008 г. на ВАС, Трето отделение,
както и в. „Народен глас” срещу Кмета на Ловеч, I инстанция – а.д. №138/2007 г. на Ловешки административен съд (ЛАС), II инстанция – а.д. № 7028/2008 г. на ВАС, Трето отделение.)1

Няма да обсъждам тук противоречивата практика на два различни съдебни състава. Явно и самото правосъдие е в труден момент.
По-важното е, че съдът в крайна сметка направи една важна крачка към налагане на практиката за надделяващ обществен интерес в случаите, когато става дума за публични средства. Така властта все по-трудно може да се крие зад интереса на трети лица и зад измислена търговска тайна, както се опитаха и в Ловеч.
Не може да е тайна от обществото как се харчат нашите собствени пари, събрани чрез данъци?

Какъв опит може да почерпи от тези случаи?

При едно от многото заседания с опит да се даде ход на делото, в паузата съдия от Окръжния съд ме попита защо трябва да водя две дела (срещу Кмета и срещу Председателя) с идентично съдържание и искания. Обясних, че те са две различни институции с различен бюджет и става дума за различни суми. Останах с впечатление, че не ме разбраха.

Неразбиране срещнах и от повечето от местните колеги-журналисти. Нито една медия не отрази хода на процеса, макар че ставаше дума за уникален случай. Причината - част от медиите, като трета страна, бяха призовани да дадат пред съда своето съгласие или несъгласие да се оповестят получените суми от общината.

Въпросните местни медии – три вестника и една кабелна телевизия, конституиранитрети заинтересовани страни в процеса, категорично отказаха да се оповестят сумите.

Това може да се обясни с простия факт, че без рекламния поток от общински обяви те биха изпитали сериозни финансови затруднения.

На практика този вид „финансова зависимост” обаче напълно заличава журналистическата самостоятелност и независимост на местните медии. Самата журналистика става беззъба, без желание да бъде коректив на властта. И обратното – безкрайните и обширни интервюта с Кмета в тези издания често са чист пиар и, както се говори, доста добре платени.

При столичните вестници обаче се получи интересен развой. По делото с Кмета трудно беше определен пълният кръг със заинтересовани лица, като например бяха премълчани обявите във в. „Новинар”.

Въобще общината трудно и с нежелание идентифицира на кого е плащала, кои са издателите (търговските лица) на съответните медии.

В. „Новинар” обаче изпрати в съда опис на документи – данъчни фактури за плащания за обяви и съобщения на Община Ловеч. С това бе нагледно доказано, че исканата от нас обществена информация е обективно възможно да бъде представена. Нещо, което се отричаше от юридическия представител на общината. В същото време Кметът има това законово задължение на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ.

От представените документи за плащане на обяви и съобщения (три листа с дати, номера на фактури, валута, облагаема сума и т.н.) ясно се вижда, че нищо от това не може да е търговска тайна, а представянето им не засяга правата на търговските субекти. А както се знае, честа практика при подобни процеси е ответната страна да се позове на „търговската тайна”.

Заедно с адвокатите искахме обобщена информация и частичен достъп до данните, дори без имена, а от в. „Новинар” посочиха конкретните данни.
Обяснявам си го, понеже за столичния вестник това искане е несъществен въпрос (някакви дребни суми от Ловеч), докато за един местен вестник е въпрос на живот и смърт. Затова подобни дела за една регионална медия са неимоверно по-трудни, отколкото за една национална медия.
По същото дело, срещу Кмета, в. „Дума” даде съгласие да се разгласят парите.

Но по второто дело, срещу Председателя на Общинския съвет, при същия казус, в. „Дума” с писмо, подписано от друг издателски шеф, не разреши да се разгласят парите. Странно раздвоение, типично по български.
В хода на многобройните заседания се очертаха и други факти. Постепенно изплува действащата практика на общината, която раздава реклами и обяви, без да събира оферти и без да има сключени договори с медиите. Всичко става на парче, чрез отделно договаряне. Неслучайно местната власт отказваше да представи документите. Така че те неслучайно се страхуваха от този тип обществен интерес, защото разкрива тайни зависимости и договорки. Според нормалната логика властта трябваше веднага да представи обобщените цифри, които сами по себе си не носят никаква тайна.

Пък и каква тайна можеше да има в тези цифри?

Какво срамно има в това да извършиш срещу заплащане услуга на общината, като разгласиш нейно съобщение?

Ако разлистиш местната преса, и с просто око ще видиш къде отива главният паричен поток.
Но друго си е да документираш това твърдение. Заради този документ се разигра съдебната битка.
За жалост точно по делото срещу Кмета, където са по-големите суми, ние получихме отказ да знаем парите. Върховният административен съд остави в сила решението на Административния съд в Ловеч, чрез което имахме информация само за медиите, които доброволно ги дадоха. За останалите остана в сила техният изричен отказ за предоставяне на справка за сумите (поискана на основание чл. 31, ал. 3 и 4 от ЗДОИ).

Но наличието на две паралелни дела, които поради промени в законодателството попаднаха в две различни съдебни институции (едното в Административния съд Ловеч, а другото в Окръжния съд в Ловеч), доведе до различни резултати. Така можехме естествено да тестваме двете институции как работят с един сравнително нов закон, като ЗДОИ.

Очевидна беше разликата. Все пак в Административния съд имаше явен стремеж към обективност и разбиране на проблема, докато в Окръжния съд едва ли не получавах укоряване за моя обществен интерес.
Но да се върнем към последиците.

Какво излиза от получената справка на Председателя на Общинския съвет в Ловеч, след като съдът го задължи да я даде?

Макар сумите да са пределно скромни, все пак Председателят е насочил близо 16 пъти повече пари към в. „Ловеч прес”, отколкото на НГ. Отделно е насочил 12 пъти повече пари към в. „Дума”.

Какво е необичайното тук? Повечето хора си казват – така решил, така направил. Не е незаконно, макар че е непрозрачно. Но зад тези факти се крие определени зависимости, твърди далеч от принципите на прозрачност, равнопоставеност, конфликт на интереси, реална цена на рекламата и т.н.

Да предположим, че към партийния вестник „Дума” парите са насочени поради идеологическа близост и по партийно задължение.
Но защо е предпочетен предимно в. ”Ловеч прес” през периода 2004 – 2006 г.? Отговорът е прост – защото Председателят открито помага на вестника, създаден от самия него.

Тези неща обаче няма как да се доказват в съда, но са публична тайна в Ловеч.

След публикациите за изхода от тези две дела, някои граждани ме попитаха съвсем сериозно колко пари сме спечелили в крайна сметка.

Пари?! Явно в съзнанието на ловчалии спечелването на съдебно дело е свързано с някаква парична изгода.
Трудно е за обясняване, че битката беше за достъп до информация, а не за пари.

Ако имаше промяна, то тя бе в променената практика на общината.

Макар че и по-рано тя декларираше, че се стреми към прозрачност в работата си, че прави публикации на обяви, като се съобразява при избора на медия с ценовите условия, чак след делата наистина реално бяха поискани рекламните тарифи. На сайта на общината пък беше качен ЗДОИ и пояснения как се ползва.

Като заинтересована страна, в. „Народен глас” редовно и обширно информираше своите читатели за хода на тези две дела по ЗДОИ. Публикациите предизвикаха основателен интерес.

Длъжен съм специално да отбележа, че в тази съдебни дела нямаше да стигнем до добри резултати, ако не беше решаващата помощ на адвокатите Александър Кашъмов и Кирил Терзийски от Програма Достъп до Информация. Именно те ми дадоха вяра и сили, че битката за истината заслужава да се води чрез Закона за достъп до обществена информация.

Животът обаче е по-шарен и непредвидим дори от най-добрия закон. Последвалата икономическа криза със сериозни последици за регионалните вестници доведе дотам, че два месеца след приключването на делата вестник НГ беше купен от един от ответниците по горните дела. Ирония на съдбата или неизбежност?

Предпочитам да завърша с цитат. Най-трудно за обяснение е ослепително очевидното, което всеки е решил да не вижда, казва Айн Ранд в своя роман „Изворът”.

Ослепително очевидното...

Вестник "Народен глас" срещу Общински съвет Ловеч

в. “Народен глас” срещу Общински съвет Ловеч

І инстанция – а.д. № 23/2007 г. на Ловешки окръжен съд
ІІ инстанция – а.д. № 7588/2008 г. на Върховен административен съд, Трето отделение

Заявление:
На 18 май 2007 г. Цветан Тодоров, главен редактор на в. “Народен глас”, подава заявление до Председателя на Общински съвет гр. Ловеч, с което иска да му бъде предоставен достъп до следната информация:

1.Информация какви суми са изразходвани от бюджета на Община Ловеч за публикуване на наредби и обяви в местната и централната преса в периода 2004 – 2006 г. (съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация те трябва да бъдат оповестени в един местен вестник);
2.Справка как са разпределени горните суми по съответните издания – в цифри;
3.Справка кой и как определя в кои издания да се публикуват обявите. На какъв принцип се избират изданията?
Отказ:
С решение от 1 юни 2007 г. Председателят на Общинския съвет (ОС) предоставя на заявителя информация, че общата сума, изразходвана от бюджета на ОС за периода 2004 – 2006 г. за публикации в централната и местна преса, е в размер на 853,00 лв. Отказва да предостави информация под формата на справка за това как са разпределение сумите по съответните издания, тъй като тази информация би засегнала интересите на трети лица и без тяхното изрично съгласие тя не може да бъде дадена (чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ). Съобщава на заявителя, че общинската администрация публикува обяви в различни медии, като при избора им се съобразява с предлаганите ценови условия и от аудиторията, която покриват.

Жалба:
Частичният отказ е обжалван пред Ловешки окръжен съд (ЛОС). В жалбата е посочено, че не е в интерес на администрацията да се укрива от обществото информация за разходването на публични средства. Бюджетът и неговото разходване, в това число що се отнася до общинските бюджети, е публичен. По силата на самия закон е направен баланс в превес на правото на гражданите на информация относно харченето на публични средства. Посочено е и че съгласно практиката на Върховния административен съд (ВАС), простото твърдение, че дадена информация засяга интересите на трето лице, не е достатъчно. Трябва да е налице конкретно ограничение, например свързано с търговска тайна.

Развитие пред І инстанция:
След като делото е образувано в ЛОС, като заинтересовани страни по същото са конституирани две от медиите (в. „Дума“ и в. „Ловеч прес“), получавали средства от общината за публикации на наредби и обяви. Делото е разгледано в открито съдебно заседание през м. март 2008 г. и е обявено за решаване.

Решение І инстанция:
С Решение № 2 от 21 март 2008 г. състав на ЛОС отхвърля жалбата. В мотивите си съдът отбелязва, че по делото е установено, че ОС е поискал съгласието на в. „Дума“ и в. „Ловеч прес“ и те изрично, в писмен вид, са дали отказ да се предостави поисканата информация. Отбелязано е, че в подобни случаи, чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ дава на административния орган правото на свободна преценка да откаже достъп или да даде такъв, като не разкрива информацията, отнасяща се до тези лица. Тази преценка обаче е в сферата на оперативната самостоятелност на съответния орган и представлява само правна възможност, без да бъде задължение за него, поради което не подлежи на съдебен контрол. Мотивите на съда завършват с извода, че информацията за това каква сума е получил всеки вестник за публикации е търговска тайна.

Касационна жалба:
Решението на ЛОС е обжалвано от Цветан Тодоров, с помощта на ПДИ, пред ВАС. В жалбата е посочено, че в конкретния случай не се иска разкриването на информация, която засяга правата на третото лице по смисъла на закона. Не се иска информация, която би засегнала някаква търговска тайна, определена по реда и съобразно с разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията. Поискана е единствено информация за сумите, платени от ОС за публикация на наредби и обяви. Разходването на обществени средства следва да бъде в максимална степен прозрачно. За тази цел минимално дължимото е да се предостави информация за размера на разходваните за дадена дейност средства. Ирелевантно в случая е писменото несъгласие на третите лица. Фактът на получаването на суми, и то от публична институция, сам по себе си не може да бъде обект на тайна. Ето защо в случая не се касае за наличие на признато субективно право на третото лице да изрази несъгласие и това да послужи за основание за отказ. Следвало е задълженият по ЗДОИ субект сам да прецени, че не е налице основание за ограничение на правото на информация и да предостави достъп до същата. На последно място са изложени доводи, че по делото изобщо не е доказано, че тази информация представлява търговска тайна и че предоставянето й би довело до нелоялна конкуренция.

Развитие пред ІІ инстанция:
Делото е разгледано в открито съдебно заседание на 16 февруари 2009 г. За жалбоподателя са представени писмени бележки, в които е посочена създадена наскоро практика на ВАС по идентично дело срещу отказ на кмета на Община Разград, според която информацията относно изплатени суми от община на местни средства за масова информация за публикации – решения, заповеди, обяви, покани, протоколи и други актове на общината - е обществена информация по смисъла на ЗДОИ и следва да бъде предоставена при поискване.

Решение ІІ инстанция:
С Решение № 5121 ( 66Kb) от 16 април 2009 г. състав на ВАС, Трето отделение, ОТМЕНЯ решението на ЛОС, ОТМЕНЯ отказа на Председателя на ОС и го ЗАДЪЛЖАВА в 14-дневен срок от влизане в сила на решението да предостави достъп до търсената информация по т. 2 от заявлението. В мотивите си съдът отбелязва, че в хода на делото не са представени каквито и да е било доказателства, обосноваващи извод, че предоставянето на търсената от заявителя обществена информация, която се отнася до трети лица, засяга интересите им по начин, който да обоснове необходимост от изричното им съгласие – наличие на търговска, производствена тайна или друго законово защитено от публичен достъп обстоятелство. Намира за голословни констатациите на окръжния съд, че търсената информация по точка втора от заявлението за достъп съставлява търговска тайна. Подобен аргумент не е поддържан нито от административния орган, нито от заинтересованите страни. Видно от изричните откази на третите страни, в тях не се съдържат твърдения, че отказите са мотивирани с цел защита на търговска тайна на третите страни. Напротив, използвани са бланкетни мотиви, че се „засягат нашите интереси”, което по никакъв начин не коренспондира с извода, че отказите защитават търговска тайна на третите страни. Разсъжденията на съдебния състав завършват с извода, че всеки задължен субект по ЗДОИ, който се позовава на търговска тайна, е длъжен да посочи релевантните за конкретния случай обстоятелства, определящи търсената информация като такава. Задълженият субект е длъжен да посочи кои белези от исканата информация сочат на информация, представляваща „търговска тайна“, разкриването на която би могло да увреди третото лице, до когото се отнася. Ето защо позоваването само на законов текст не е достатъчно, поради което и отказът се явява немотивиран.

Развитие след делото:

В изпълнение на съдебното решение, с писмо от 12 май 2009 г. , Председателят на ОС предоставя на заявителя Цветан Тодоров – главен редактор на в. „Народен глас“, исканата справка за изразходваните от бюджета на ОС – Ловеч суми за публикации в местната и централната преса за периода 2004 – 2006 г.

28 септември - идеята

От 26-28 септември 2002 година в София се проведе международна работна среща на тема: "Прилагане на законодателството за достъп до информация. Съдебни практики". В нея взеха участие представители на неправителствени организации, работещи в областта на достъпа до информация от 15 страни - Албания, Армения, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Индия, Латвия, Македония, Мексико, Молдова, Румъния, Словакия, САЩ, Унгария и Южна Африка, а също така, представители на международни организации, работещи в тази област. На последния ден от срещата - 28 септември, беше учредена Международна мрежа на застъпниците за свобода на информацията (Freedom of Information Advocates Network).

Членовете на новоучредената мрежа приеха меморандум за целите и начина на нейната работа. С цел утвърждаването и популяризирането на стандартите в областта на свободата на информация членовете на мрежата решиха да отбелязват 28 септември като Международен ден на правото да знам.

За пръв път Програма Достъп до Информация отбеляза международния ден на правото да знам в София на 28 септември, 2003 с прес-конференция и церемония по връчване на награди за принос в областта на свобода на информацията.

На 28 септември, 2004 г. на прес-конференция в зала "Мати" на НДК бяха представени номинациите и обявени наградите по повод второто отбелязване на Международния ден на правото да знам. Още...

На 28 септември, 2005 г. на прес-конференция в зала "Мати" на НДК бяха представени номинациите и обявени наградите по повод третото отбелязване на Международния ден на правото да знам. Още...

Четвъртата церемония за връчване на наградите по случай Международния ден на правото да знам се проведе на 28.09.2006 г. в Националния пресклуб БТА, София. Повече информация за церемонията четете тук.

Петата церемония за връчване на наградите по случай Международния ден на правото да знам се проведе на 28.09.2007 г. в Националния пресклуб БТА, София. Още...

Шестата церемония за връчване на награди по случай Международния Ден на правото да знам се проведе на 28 септември 2008 г. от 12 ч. в Националния пресклуб БТА. Повече информация за церемонията...

Седмата церемония за връчване на награди по случай Международния Ден на правото да знам се проведе на 28 септември 2009 г. от 10 ч. в Националния пресклуб БТА на адрес: София, бул. "Цариградско шосе" 49. Още...

Документалният филм "Ден на правото да знам ", създаден от авторски екип на Център за Радио и Телевизионно обучение – ПРОМЕДИА по поръчка на ПДИ в рамките на проект Местните медии и свободата на информация в България, може да бъде гледан онлайн със субтитри на английски език.

Ден на правото да знам - 28.09.2009
Двадесет минутен филм с най-интересните моменти от седмата церемония по връчване на наградите по повод Международния ден на правото да знам, която Програма Достъп до Информация провежда в България от 2003 г. Ще видите и кратки интервюта с наградените

2008 – 2010 Проект
Разяснителна кампания за новите стандарти за достъпа до информация
(договор №ПОЗ-20-00)
Цели на проекта
Подпомагане на информираното упражняване на правото на достъп до информация
1. Повишаване на стандартите на предоставяне на обществена информация;
2. По-добро познаване на формиращите се международни стандартите в областта на достъпа до информация от българските граждани чрез разясняване на стандартите за достъпа до информация заложени в новоприетата Конвенция на Съвета на Европа за достъп до официални документи (Конвенцията) приета на 27 ноември 2008;
3. Разясняване на измененията на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от 5 декември 2008 година, които съответстват на духа на Конвенцията;
4. Подпомагане на ратификацията на Конвенцията за достъп до официални документи от България.
Целева(и) група(и)
НПО, журналисти, администрация, активни граждани
Основни дейности
1. Проучване и подготовка на разяснителни материали и участие в националния дебат за ратификация на Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи (Конвенцията)
2. Подготовка и организиране на обществени обсъждания в 26 областни града в страната
3. Провеждане на обществените обсъждания
4. Медийно отразяване на обществените обсъждания
Очаквани резултати
1. Намаляване на проблемите при търсене на информация, средства за преодоляването на които предоставят Конвенцията и измененията в ЗДОИ
2. По-открито и отчетно обществено управление
3. Доклад за съответствието между Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и Конвенцията
4. Разпространение на текста на конвенцията и обяснителния доклад към нея - на всички 1300 участници, библиотеки и разясняване на текстовете на конвенцията и закона пред по-широк кръг заинтересовани - 1300 човека
5. Повишаване на гражданската култура за европейските стандарти в областта на достъпа до информация
Продължителност на проекта ноември 2009 г. - декември 2010 г.

Закон за Достъп до Обществена Информация (ЗДОИ)

В брой 104 на Държавен вестник от 5 декември 2008 г. бяха обнародвани последните изменения в Закона за достъп до обществена информация
Промените бяха консултирани с ПДИ и са в съответствие с нашия анализ, представян няколко години поред в годишните доклади за състоянието на достъпа до информация в България. Измененията са резултат от обединение на два законопроекта за изменение и допълнение на ЗДОИ, внесени съответно от Мартин Димитров и от Бойко Великов и група народни представители. Като цяло те отговарят както на проблемите, срещани в реалното прилагане на закона, така и на международните стандарти в тази област.

• В бр.55 на Държавен вестник от 7 юли 2000г. бе обнародван Законът за Достъп до Обществена Информация (ЗДОИ) Такъв закон се приема за първи път в България. Досега гражданите имаха регламентиран достъп само до информацията, която се съдържа в публичните регистри и до информацията, свързана с околната среда. Подобни закони съществуват в повечето демократични държави. Те улесняват всеки гражданин или юридическо лице в търсенето на информация, тъй като с тях се дава достъп до най-богатата съществуваща база данни - тази на държавата.

• Мотиви на МС за внасяне на ЗДОИ Mотивите на правителството за предложения правителствен законопроект за достъп до обществена информация

Достъпен: HTML (10Kb) • Acrobat Reader PDF(59Kb)

Наръчникът "Как да получим достъп до информация" има за цел да подпомогне търсенето на информация, като посочи необходимите стъпки, които законът предвижда при упражняване на правото на достъп до информация. В подготовката му участва целият екип на Програма Достъп до Информация (ПДИ).

Достъпен: HTML (25 Kb ) • Acrobat Reader (232Kb) PDF

Тук можете да видите и примерно заявление за достъп до обществена информация.

http://www.righttoknowday.net/index.php

Четвъртото преработено издание на наръчника на ПДИ за граждани „Как да получим достъп до информация” ( 7,4 Mb) е достъпно в електронен вариант.

Текстът на наръчника е актуализиран в съответствие с промените в Закона за достъп до обществена информация, приети в края 2008 г. Екипът ни се надява това издание да е полезнo на тези, които за първи път ще потърсят обществена информация и на тези, които вече са станали професионални заявители. Преиздаването на наръчника се осъществява с финансовата подкрепа на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа (CEE Trust).

http://www.aip-bg.org/library/nar_zdoi/hndbk_new.htm

Не ми е ясно защо откриваш нова тема, по която не може да се дебатира и която е изчерпана в зародиш!!

Какво друго ще постнеш и дали ще е интересно на останалите?!

Какво целиш всъщност, Darling??

Разширява се кръга на задължените лица по закона за достъп до информация

февруари 17, 2009 От nglas

Има съществени промени в Закона за достъп до обществена информация – 2008 г.
В направените и обнародвани на 5 декември 2008 г. измененията в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) има важни за обществото промени, като сред тях са разширяването на кръга от задължени. Промените бяха предварително консултирани с Програма Достъп до Информация (ПДИ). Както сме писали, фондацията подпомага граждани и журналисти в прилагането на ЗДОИ.
Измененията са резултат от обединение на два законопроекта за изменение и допълнение на ЗДОИ, внесени съответно от депутатите Мартин Димитров и от Бойко Великов и група народни представители.
Измененията разясни адвокат Кашъмов.
Разширява се кръга на задължените субекти в закона чрез включването на териториалните звена на органите на власт. На практика това означава, че звена като Областна дирекция полиция, НАП или ОД „Земеделие и гори” вече няма да препращат към своите централи, а се задължават да дават отговори на питания директно.
Разширява се кръга на задължените субекти чрез включването на финансирани или контролирани от държавата търговци в понятието „публичноправни организации”. Тук се включват и всички юридически лица, финансирани от еврофондовете, например.
За първи път се въвежда изискване институциите да публикуват обществена информация онлайн. Досега това бе препоръчително, но се изпълняваше рядко. Сега е посочен и срок – 1 година.
Определя се понятието „списък на актовете”, подлежащи на публикуване от административните структури.
Въвежда се проверка за наличие на надделяващ обществен интерес от разкриването на информация, която би представлявала търговска тайна. Самата „търговска тайна” вече е реално ограничена и се свързва с понятието „защита от нелоялна конкуренция”. Става дума не просто търговецът да реши, че нещо е „търговска тайна”, а да посочи предварително обстоятелствата, които водят до това обявяване, например нелоялна конкуренция. Това би могло да е списък с клиенти, ноухау, пазари. Не са търговска тайна от един договор обаче страните, цените или условията по договора. Промяната е изключително важна, тъй като досега търговецът си позволяваше да обяви какво си иска за търговска тайна.
„Надделяващ обществен интерес” – това е нов момент в закона. Той се прилага с предимство, дори и да се нарушават някои тайни. Например при екокатастрофа може да се разкрие дори търговската тайна. Също и при опровергаване на недостоверна информация.

Например, изнасят се в медиите факти за злоупотреби, а властта мълчи, защото има право. За да се разбере истината, се прилага случая „надделяващ обществен интерес”.

Законодателят не пожела обаче да приеме влизането в сила на електронните заявления за достъп до информация.
Относно спора за Наредба 40 на МВР за т.нар. „електронно следене”, адвокат Кашъмов подчерта, че битката е не да се запазват данните на всеки гражданин, а само при условия за сериозни (тежки) престъпления. Сега в новия текст липса определение с каква цел това ще се прави. Например при последните протести станало дума за архивиране на видеозаписите на протестиращите младежи. Кашъмов изтъкна щом могат да се събират такива данни, може и друго…

http://nglas.wordpress.com/2009/02/17/%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%88%d0%b8%d1%80%d1%8f%d0%b2%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%ba%d1%80%d1%8a%d0%b3%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%b4%d1%8a%d0%bb%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bb%d0%b8%d1%86/

НАРЪЧНИК "КАК ДА ПОЛУЧИМ ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ"

Съдържание:

І. Кой има право на достъп до информация?

ІІ. Кой е задължен да ни предоставя информация?

ІІІ. Каква информация можем да искаме по ЗДОИ?

ІV. Каква информация могат да откажат да ни предоставят

1. На какви основания могат да ни откажат информация?

2. Частичен достъп до информация

V. Каква информация административните структури са задължени да поддържат постоянно актуална и на разположение

VІ. Как да получим достъп до информация?

1. Къде да поискаме достъп до информация

2. Как да поискаме достъп до информация

2.1. устно искане

2.2. писмено заявление

3. В каква форма получаваме достъп

4. Какво да очакваме след подаване на заявлението

4.1. Решение за предоставяне на достъп до исканата информация

4.2. Уведомление за уточняване на искането

4.3. Уведомление за удължаване на срока

4.4. Уведомление за препращане на искането

4.5. Решение за отказ на достъп до информацията

VІІ. Как да обжалваме в съда

І. Кой има право на достъп до информация?

Законът за достъп до обществена информация дава право на ВСЕКИ на достъп до информация. Това означава, че всеки:

- български гражданин

- чужд гражданин или лице без гражданство

- юридическо лице - българско или чуждестранно има право да подаде искане за достъп до информация и съответно да получи достъп до нея.

ІІ. Кой е задължен да ни предоставя информация?

Задължени да предоставят информация са:

всички държавни органи /вж. Приложение № І/

и

органите на местно самоуправление - кметове и общински съвети.

Задължени да предоставят информация на гражданите са и публичноправните субекти. Това са такива лица, които са създадени по силата на специален закон и се финансират с обществени средства. Публичноправни субекти са например Националната здравноосигурителна каса, Националният осигурителен институт и др. /вж. Приложение № І/Задължени да предоставят информация са и всички физически и юридически лица, получаващи финансиране от държавния бюджет. Това могат да бъдат и фирми изпълняващи обществени поръчки, или други фирми, страни по договори, заплатени от държавния бюджет.

Внимание!

Информация за възложени обществени поръчки можете да намерите в регистъра на обществените поръчки, който е публичен. Всички възложители на обществени поръчки са задължени да изпращат пълна информация за възлагането на поръчката в регистъра.

Регистърът се поддържа към министъра на държавната администрация. Електронният адрес на регистъра е www1.government.bg/rop

Средствата за масова информация са задължени да предоставят само определени категории информация (чл.18 от ЗДОИ).

ІІІ. Каква информация можем да искаме по ЗДОИ?

Всяка информация, която се съхранява в държавните и органите на местно самоуправление, или другите задължени по закона лица /вж. Приложение № І/.

Информацията винаги е записана на някакъв носител. Най-важната информация, която съхраняват държавните и общинските органи, се съдържа в документите, които те създават. Това са различните заповеди на министри, кметове и т.н., решения на общински съвети, агенции и т.н., по какъвто и повод да са издадени.

Информацията все по-често се съхранява и на други носители. В държавната и общинската администрация за целта се използват дискети, компактдискове или диска на самия компютър. Камерите, които снимат влизащите в сградите на министерствата, например, записват тази информация на ленти или дискове. Важни срещи и заседания понякога се записват на видео- или аудио-касети, компакт дискове и др.

Освен тях в канцелариите на различните държавни и общински органи има и много информация, отпечатана или дори просто записана на хартия, която не е във формата на документ. Такъв е например списъкът за посещения в една административна сграда, който е при портиера.

Понякога не е достатъчно да се прочете само документа, който ви интересува, но е важно и да се видят съпътстващи мнения, становища, препоръки и бележки, които са подвързани в една папка с документа.

Цялата изброена информация - документ, други писмени материали, папка, трябва да ви бъде предоставена, когато поискате това.

ІV. Каква информация могат да откажат да ни предоставят

1. На какви основания могат да ни откажат информация?

В някои случаи представителите на държавните органи и органите на местно самоуправление могат да откажат да ви дадат достъп до информация. Достъп до информация не може да се отказва просто защото тя била "само за служебно ползване" или "не е официален документ" или "не е още обработена" и др. подобни. Само законът обаче, а не самите служители или техните началници, определя кога те имат право да откажат. Законът изброява точно основанията да се откаже информация. Те са:

• исканата информация е класифицирана (засекретена) информация, представляваща държавна тайна (вж. Приложение № ІІ);

• исканата информация е класифицирана (засекретена) информация, представляваща служебна тайна (вж. Приложение № ІІІ.);

• исканата информацията засяга граждани или юридически лица и те не са съгласни тя да бъде предоставена;

• исканата информация ви е била предоставена преди по-малко от 6 месеца

Единствено в два случая съответният орган е свободен да прецени дали да предостави исканата информация или не. Това са случаите, когато:

• исканата информацията е свързана с подготовката на актовете на органите (мнения, препоръки, становища, консултации)

• исканата информация съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори.

2. Частичен достъп до информация

Понякога исканите от вас документи или папки с документи могат да съдържат части, които са засекретени на едно или друго основание.

В тези случаи се предоставя т.нар. "частичен достъп до информация", което означава, че засекретените части се заличават, а останалата част от документа се предоставя.

V. Каква информация административните структури са задължени да поддържат постоянно актуална и на разположение

С цел максимално улесняване на достъпа до обществена информация, закона задължава всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично да публикува актуална информация.

Това означава че администрацията е задължена винаги и по всяко време да държи на разположение на гражданите информация за:

1. описание на правомощията на органа и данни за организацията, функциите и отговорностите на администрацията;

2. списък на издадените актове;

3. описание на информационните масиви и ресурси, използвани от съответната администрация;

4. наименованието, адреса, телефона и работното време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация.

Подобна информация можете да намерите и в Интернет на адрес www1.government.bg/ras.

Регистърът съдържа данни за:

1. наименованието, номерът и датата на акта, а за нормативните актове - броят и годината на "Държавен вестник", в които актът е обнародван или изменян;

2. правното основание за издаването на акта;

3. кратко описание на съдържанието на акта;

VІ. Как да получим достъп до информация?

1. Къде да поискаме достъп до информация

И при устно, и при писмено искане на информация трябва да се обърнете към определен служител. Законът не е определил ясно кой да е този служител, така че трябва да проверите във всяка институция, където искате информация, кой е той. В повечето случаи можете да си зададете въпроса или подадете заявлението в един от следните отдели:

- Приемна за граждани

- Пресцентър и връзки с обществеността

- Деловодство

- Специално звено за приемане на заявления за достъп до информация

Внимание!

Понякога е възможно изобщо да откажат да регистрират заявлението ви, т.е. да не ви дадат входящ номер. В такъв случай го изпратете в писмо с обратна разписка на адреса на органа, до когото го отправяте.

2. Как да поискаме достъп до информация

Искането за информация може да бъде устно запитване или писмено заявление. Нищо не пречи да използвате и двата начина.

2.1. УСТНО искане на информация

Първо разберете кой служител в институцията е отговорен за предоставянето на информация. Обърнете се към него с въпроса, който ви интересува, и поискайте да ви дадат достъп в която желаете от формите на достъп: устна справка; преглед и прочит на търсената от вас информация; копия на хартиен или технически носител.

Служителят е длъжен да ви предостави информацията ВЕДНАГА. Ако той/ тя се забави, препрати ви при друг, започне да изисква от вас допълнителни документи, не ви обслужи по други причини или информацията е недостатъчна, поискайте я писмено.

Внимание!

Препоръчваме ви да подавате писмено заявление, защото така по-лесно можете да докажете, кога и до каква информация сте поискали достъп.

2.2. ПИСМЕНО заявление за информация

Съгласно закона подавате писмено заявление. Заявлението може да бъде в свободен текст (написано на ръка, на пишеща машина или компютър).

Заявлението трябва да съдържа:

1. задължително: Трите ви имена. За юридически лица - наименование и седалище

Внимание!

Незаконно е да ви поискат:

1. ЕГН за физическите лица

2. Номер, дата на издаване на документ за самоличност за физическите лица

3. Представяне на документ за самоличност

4. Актуално състояние за юридически лица

5. Данъчен номер и БУЛСТАТ за юридически лица

2. задължително: Каква информация искате да получите. Можете описателно да посочите какво ви интересува (Напр. "Искам да получа достъп до цялата налична информация по следния въпрос: ....") Можете да посочите и точно документите, от които се интересувате, ако знаете техния номер, дата на издаване и характер. Можете да ги опишете и само по това, което знаете за тях - напр. адресата на една заповед и органа, който я е издал. Не е нужно да знаете подробности за документа, който искате. Достатъчно е да знаете толкова, че документът да се идентифицира недвусмислено.

Внимание!

Незаконно е да се искат обяснения за:

1. В качеството си на какъв искате информацията

2. За какво ще използвате исканата информация

3. Имате ли правен интерес да получите исканата информация.

3. задължително адрес за кореспонденция

4. Можете да посочите как предпочитате да ви се предостави информацията.

Внимание!

Ако пропуснете да посочите имената си, исканата информация и адрес за кореспонденция, писменото ви заявление се оставя без разглеждане. Не е задължително да описвате как точно желаете да ви се предостави информацията.

Подаденото от вас заявление трябва да бъде задължително регистрирано в съответното деловодство и да бъде вписано с входящ номер. Не забравяйте да вземете входящия номер.

Когато подавате заявлението си по пощата, пазете обратната разписка - тя играе ролята на входящ номер.

вж. Приложение №ІV: Примерно заявление за достъп до информация

3. В каква форма получаваме достъп до информация

Според закона достъп до информация можем да получим в няколко различни форми. Вие сами определяте в каква форма да ви бъде предоставена исканата информация и съответната институция е длъжна да се съобрази с вашето предпочитание. Можете да поискате:

- устна справка;

- да прегледате и прочетете на място цялата налична информация по интересуващия ви въпрос;

- да ви направят копия на хартия или технически носител.

Можете да искате информацията да ви бъде предоставена в няколко форми. Ако искате достъп до голямо количество документация, можете да поискате първо да я прегледате и прочетете, а след това да изберете на кои точно документи да поискате копие. Това ще ви спести средства.

Внимание!

Съгласно закона хора със зрителни увреждания или увреждания на слухово-говорния апарат могат да поискат информацията в такава форма, която да е най-удобна за ползване от тях.

Внимание!

След подаване на писменото заявление, добре е да запазите едно копие и за себе си с входящ номер. Ако сте го подали по пощата, запазете обратната разписка. Те ще ви потрябват в случай, че получите отказ да ви се предостави информация и решите да обжалвате в съда.

4. Какво да очакваме след подаване на заявлението

Отговор на заявлението си за информация трябва да получите задължително до 14 календарни дни от подаване на вашето заявление. Исканата информация се предоставя с решение на съответния орган.

4.1. Решение за предоставяне на достъп до исканата информация

В решението за предоставяне на достъп до обществена информация съответният орган посочва:

- до каква информация се предоставя достъп;

- в какъв период от време предоставя достъп до информацията (не може да бъде по-кратък от 30 дни);

- къде се предоставя достъп до информацията;

- формата, в която се предоставя достъп;

- каква сума трябва да заплатите (Вж. Приложение № VІІ);

Внимание!

Ако пропуснете определения в решението 30 дневен срок за достъп или не заплатите определената сума, губите правото си на достъпа, определен с това решение. В такъв случай можете да подадете отново заявление за същата информация след 6 месеца.

Възможно е преди органът да се произнесе по заявлението ви, да получите някое от следните уведомления:

4.2. Уведомление за уточняване на искането

Възможно е този, от когото търсите информация, да иска да уточните каква точно информация ви е нужна.

Това може да се случи когато сте описали прекалено общо исканата от вас информация - напр. "Искам информация относно приватизацията" Това не означава, че сте задължени да посочите точни наименования и номера на документи. Просто се опитайте да конкретизирате питането си напр. "Искам цялата налична информация относно приватизацията на Х - ЕАД".

Уточняването трябва да направите до 30 календарни дни след като получите уведомлението за това. Ако пропуснете да го направите, заявлението за достъп до информация се оставя без разглеждане.

Внимание!

След като уточните точно каква информация искате, трябва да чакате нови 14 дни за отговор.

4.3. Уведомление за удължаване на срока

Причината за това може да бъде:

1. За предоставяне на исканата от вас информация е необходимо съгласието на трето лице. Имайте предвид, че удължаването на този срок не може да е повече от 14 календарни дни (или общо 28 календарни дни от подаване на заявлението ви).

или

2. Исканата от вас информация е в голямо количество и е необходимо повече време за нейното събиране и подготвяне. Възможно е този, от когото търсите информация, да ви изпрати отговор, че е необходимо повече време, за да се събере исканата от вас информация. Имайте предвид, че удължаването на срока не може да е повече от 10 дни (или общо 24 дни от подаване на заявлението ви).

Внимание!

В уведомлението за удължаване на срока непременно трябва да са посочени:

- Причините за удължаването и

- Крайният срок, в който ще бъде предоставена информацията.

4.4. Уведомление за препращане на искането

Възможно е този, от когото търсите информация, да не разполага с нея В този случай той е задължен да препрати вашето заявление към органа, в който се намира исканата от вас информация. В този случай няма нужда да подавате ново заявление. Срокът за получаване на решение тече от датата, на която сте получили заявлението.

Внимание!

В уведомлението за препращане задължително трябва да са посочени наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице

4.5. Решение за отказ на достъп до информацията

Отказът за достъп до информация трябва да бъде направен по определен начин и при спазване на закона.

Отказът трябва да се направи с решение, което ни изпращат по пощата срещу подпис или с обратна разписка. В решението трябва да е обяснено:

• защо ни отказват исканата информация

коя точно разпоредба от кой закон им дава право да ви откажат

• пред кого и в какъв срок се обжалва решението

Внимание!

Въпреки че законът не предвижда т.нар. "мълчалив отказ", на практика е възможно да не получим решение. Непроизнасянето в срок е административно нарушение и съответният служител се наказва с глоба от 20 до 50 лв. съгласно чл.42 ал.1 от закона. В такъв случай се обърнете към нас, за да се консултирате с адвокат.

Възможно е също така да получим решение, в което ни предоставят достъп до част от поисканата информация, тъй наречения частичен достъп.

Всяко решение по вашето заявление за достъп до информация може да се обжалва.

Внимание!

Проверете посочено ли е в решението основание за отказ. Задължително е да са посочени точно разпоредбата и законът, въз основа на който е взето решението за отказ. Ако в решението цитират заповед, наредба, инструкция, правилник, тогава то е винаги незаконно.

VІІ. Как да обжалваме в съда

Всяко решение, което засяга ваши права по закона за достъп до обществена информация може да бъде обжалвано пред съд.

Когато сте получили решение за отказ на достъп до информация, тогава следва да изпратите жалба в съда в срок до 14 календарни дни от датата на получаване на решението.

В случай, че не получите никакъв отговор на вашето заявление за достъп до информация, следва да изпратите жалба до съда в срок до 28 календарни дни от датата на подаване на вашето заявление.

Адресирайте жалбата до Окръжния съд (по седалището на органа, чието решение обжалвате) или Софийски градски съд (ако седалището е в София - град). Ако отказът е на Министерския съвет, министър или друга институция, пряко подчинена на Министерския съвет, адресирайте жалбата до Върховния административен съд.

Внимание!

Жалбата се адресира до съда и се изпраща чрез органа, който ви е отказал информацията.

Това означава, че трябва за направите следното (вж. Приложение № V):

1. Да приготвите два комплекта от следните документи:

А) Жалбата до съда

Б) Заявлението ви за достъп до информация

В) Решението, с което ви се отказва достъп до информация

2. Да подадете описаните два комплекта документи в деловодството на органа или да ги изпратете по пощата с обратна разписка, на която да отбележите, че подавате жалба срещу решение № ......... от .......... (дата) на съответния орган.


http://www.sliven.bg/index.csp?f=HandBookAccess

Най-добър журналистически материал, свързан с правото на достъп до информация

Критерии:
1. Темата за достъпа до информация предмет ли е на публикацията?
2. Обществена значимост на темата на публикацията
3. Използван ли е ЗДОИ за разкриване или за потвърждаване на факти?
4. Професионално качество
5. Ефект от публикацията

.....

11. Павлин Иванов - сайт „Ловечтудей”
Описание: Журналистът Павлин Иванов е номиниран за публикуване на информация за зимното почистване в Ловеч. Подал е заявление за достъп до информация да кмета на Ловеч със съдействието на юрист от ПДИ за информация за зимното почистване на Ловеч от страна на кмета на града.
Приложение: Зимното почистване на Ловеч и останалите населени места от общината.

http://www.righttoknowday.net/nom_journalist.php

Фондация Програма Достъп до Информация ще представи новите стандарти в областта на достъпа до информация

На 15 юни от 10.30 часа в конферентната зала на хотел “Президиум палас” в Ловеч, Фондация Програма Достъп до Информация ще представи Новите стандарти в областта на достъпа до информация в българското законодателство и международните норми, заложени в новоприетата Конвенция на Съвета на Европа за достъп до официални документи.

На срещата ще присъстват д-р Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ, ръководителят на правния отдел на ПДИ Александър Кашъмов и Николай Нинов, координатор на журналистическата мрежа.

На срещата са поканени представители на НПО, журналисти, администрация и граждани.

Teller Публикувано на 21.02.2010 22:19

Не ми е ясно защо откриваш нова тема, по която не може да се дебатира и която е изчерпана в зародиш!!
Какво друго ще постнеш и дали ще е интересно на останалите?!
А какъв е коментарът ти и има ли изобщо такъв при условие, че доста се писа за това в медиите?!
Какво целиш всъщност, Darling??
На кого правиш пиар, агент Мистрал?!

Една трета от институциите не изпълняват закона за обществената информация

Почти една трета от държавните институции не изпълняват Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), което личи от факта, че не са приели вътрешни правила за предоставяне на исканата от гражданите информация. Данните станаха известни на дискусия по повод 10 години от приемането на закона, организирана от фондация "Програма Достъп до информация".

Шест от министерствата не са приели правила за предоставяне на информация, съобщи шефът на дирекция "Държавна администрация" към Министерския съвет Димитър Иванов. Това по думите му означавало "или непознаване на закона, или нежелание да бъде прилаган".

На дискусията се чуха и тревожни сигнали за затруднения на гражданите, създавани от администрацията. От Асоциацията на парковете в България съобщиха, че Министерството на околната среда и водите издало разпореждане таксите от 10 ст. за ксерокопията на документи да се превеждат по банков път.

Това означава търсещият информация гражданин да плати 4 - 5 лева такса на банката, за да изпрати на МОСВ например 1 лев, а понякога и 30 стотинки. Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев нарече такава практика грабеж, а представителят на правителството Димитър Иванов поиска да му бъде изпратен писмен сигнал, за да бъде назначена проверка.

За изминалите 10 години (ВАС) е разгледал 487 дела по жалби за отказан достъп до информация, а Пенчев определи съдебната практика като "опит да балансира обществения интерес". Директорът на правната програма на фондацията Александър Кашъмов видя положителни тенденции в прилагането на закона.

Разказа, че гражданинът Вилям Попов многократно е получавал отказ заради "търговска тайна" на искането си да се запознае с договора на кабинета "Станишев" от 2005 г. с австрийската фирма "Хохегер комуникационс бератунг" за провеждане на кампания "за утвърждаване на положителния образ на България в ЕС". Едва наскоро кабинета му дава достъп до документа именно с мотива за надделяващия обществен интерес.


http://dnevnik.bg/bulgaria/2010/07/26/938092_edna_treta_ot_ instituciite_ne_izpulniavat_zakona_za/